Земята в България поскъпва с 5% през 2017 г.
Цената на земеделската земя в България през 2017 година отбелязва лек растеж от 5% по отношение на предходната година. Няма огромно предложение на ниви, само че няма и огромно търсене, съобщи пред публицисти Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ).
„ Всеки е в очакване какво ще се случи през българското председателство следващата година и какви средства ще има за земеделието. Няма огромен стрес на пазара. Единствено има търсене на огромни имоти над 200 – 300 дка, само че повода е, че не се оферират “, изясни той. Такива имоти се търсят за трайни насаждения, да вземем за пример лавандула.
Той чака застой на пазара през първата половина на 2018 година и по-късно скок от 10 – 15%.
„ От две-три години пазарът в България е постоянен. Цените на обработваемата земя доближиха равнища, които не са ниски. Няма да има огромен стрес нагоре или надолу “, предвижда Стайко Стайков. Той напомни, че скъпите земи са в Северна България и Южна Централна.
Тази година по думите му има застой на рентите след отпадането на мярката за агроекология. Друга причина са влошените тук-там метеорологични условия. Има задържане на наемите в левове, а при наемите в зърно няма смяна.
За Северна България междинната лихва е 50 лева, като се изключи Добрич, Силистра и нивите по поречието на Дунава, където са най-плодородните земи и рентите са 80-100 лева
Работните групи, които ще разискват в агроминистерството законодателната активност по Кодекса за земята, още не са образувани, сподели още той. „ Първо чакаме да се обясни визията за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Групите евентуално ще се образуват след българското председателство на Европейски Съюз (през първата половина на 2018 г.) “, сподели Стайков.
Ангажиментите на България към председателството са огромни и работата по Кодекса ще е след нашето домакинство, добави той. Реално съгласно него е новото законодателство да е реалност през 2019 година
За да се работи за комасацията и напояването, би трябвало да са ясни изискванията, изясни Стайко Стайков. Например съгласно него би трябвало да има изясненост за финансирането на земеделието след Brexit.
Председателят на БАСЗЗ беше един от участниците в Регионалния конгрес за бъдещето на земеделието, който се организира в София.
По публикацията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Десислава Попова
„ Всеки е в очакване какво ще се случи през българското председателство следващата година и какви средства ще има за земеделието. Няма огромен стрес на пазара. Единствено има търсене на огромни имоти над 200 – 300 дка, само че повода е, че не се оферират “, изясни той. Такива имоти се търсят за трайни насаждения, да вземем за пример лавандула.
Той чака застой на пазара през първата половина на 2018 година и по-късно скок от 10 – 15%.
„ От две-три години пазарът в България е постоянен. Цените на обработваемата земя доближиха равнища, които не са ниски. Няма да има огромен стрес нагоре или надолу “, предвижда Стайко Стайков. Той напомни, че скъпите земи са в Северна България и Южна Централна.
Тази година по думите му има застой на рентите след отпадането на мярката за агроекология. Друга причина са влошените тук-там метеорологични условия. Има задържане на наемите в левове, а при наемите в зърно няма смяна.
За Северна България междинната лихва е 50 лева, като се изключи Добрич, Силистра и нивите по поречието на Дунава, където са най-плодородните земи и рентите са 80-100 лева
Работните групи, които ще разискват в агроминистерството законодателната активност по Кодекса за земята, още не са образувани, сподели още той. „ Първо чакаме да се обясни визията за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Групите евентуално ще се образуват след българското председателство на Европейски Съюз (през първата половина на 2018 г.) “, сподели Стайков.
Ангажиментите на България към председателството са огромни и работата по Кодекса ще е след нашето домакинство, добави той. Реално съгласно него е новото законодателство да е реалност през 2019 година
За да се работи за комасацията и напояването, би трябвало да са ясни изискванията, изясни Стайко Стайков. Например съгласно него би трябвало да има изясненост за финансирането на земеделието след Brexit.
Председателят на БАСЗЗ беше един от участниците в Регионалния конгрес за бъдещето на земеделието, който се организира в София.
По публикацията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Десислава Попова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ